English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský
director & writer  
producer  
 Torill Kove
 Lise Fearnley
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

country    Norway       year    2006      duration    14min
genre    Philosophy Drama       technology    Animation      topic    Connections Humanity
e-mail
-



e-mail



e-mail



review
name
e-mail



author
Svetlana Todorova
published on 2 November 2018
Идеята, че целият ни живот е низ от случайности, е изкушаваща. Когато се чувстваш хванат в капан и не на мястото си, когато имаш нужда от промяна и нов тласък, една неочаквана случка може да се окаже твоето спасение. Случайността е нещо, което не си планирал, не си очаквал и не си искал, но може изцяло да обърне посоката ти, да промени плановете ти и да подмени житейската ти ситуация. Да се окаже точно това, от което имаш нужда, да те ощастливи и извиси или пък да те потопи в някакви мрачни селения на битието. Случайности. Понякога е чак страшничко като се замислиш каква поредица от неочаквани събития са били необходими, за да се стигне до някаква ситуация. Колко случайни и импулсивно избрани крачки е трябвало да направиш, за да стигнеш до нещо.
Много обичам идеята за случайност и свобода. Съдбата, предопределеностите ме плашат. Но как да сме сигурни, че случайността е случайност? Може пък точно събитията, които ни изглеждат неочаквани да са всъщност част от някакъв план, иначе биха ли се навързвали така? Може съдбата да притежава някаква артистичност и склонност към актьорски превъплащения и с лекота да маскира предопределените събития. Понякога ми се струва, че случайността е просто един от многото козове на съдбата, в сложната игра, която играем всички - играта на живота. И в крайна сметка стигаме точно до там, докъдето още в самото начало е било ясно, че ще стигнем. Не е ли стряскащо?
Та ето го въпросът -  дали това, което ни се случва е поредица от случайности или си имаме предначертан път на движение? Дали сме като влакове, които се движат по окончателно положени релси (е, те се разклоняват и правят завои, но в крайна сметка водят от точка А до точка Б по ясен маршрут)? Или сме като самолети, които се носят по въздушните течения, уязвими на прищевките на времето, и, да, пак стигаме от - до, но какво разнообразие от посоки, височини и лъкатушения може да има само!
Недвусмислен отговор на тези въпроси не може да се даде. Но тъкмо затова е толкова интересно да разсъждаваме и да си измисляме сюжети, варианти и доказателства.
The Danish Poet е една вариация по темата, направена елегантно и с приятно чувство за хумор. Тук идеята е свързана с появата ни на света - случайни събития ли отвеждат нашите родители един към друг, за да се появим ние? Разказът - напевен, като за приказка (гласът е на Лив Улман, няма как да не го отбележа), ни създава усещането, че седим край огъня в скута на любим човек и слушаме една история за лека нощ. Страхотната анимация - семпла и проста, грабва вниманието ни и го насочва към сюжета. Задният план и детайлите придават богатство и пълнокръвност на картината и внасят свежото чувство за хумор, характерно за всички филми на Torill Kove.
The Danish Poet има Оскар за най-добър късометражен филм през 2007 г. но това далеч не е единствената причина да му отделим от времето си. Наред с естетическите си качества,  той подкрепя  и успокояващата теза за съществуването на случайността, което ни позволява необезпокоявано да продължаваме самолетния си полет, упорито отказвайки да забележим релсите под нас. Свободно да се реем и да се плезим на съдбата, докато ни изтърпи.
#poet #norway #travel #любов #раздяла #норвегия #дания #поет #пътуване #случайности #съдба #лив #улман #оскар
author
Svetlana Todorova
published on 2 November 2018
И деята, че целият ни живот е низ от случайности, е изкушаваща. Когато се чувстваш хванат в капан и не на мястото си, когато имаш нужда от промяна и нов тласък, една неочаквана случка може да се окаже твоето спасение. Случайността е нещо, което не си планирал, не си очаквал и не си искал, но може изцяло да обърне посоката ти, да промени плановете ти и да подмени житейската ти ситуация. Да се окаже точно това, от което имаш нужда, да те ощастливи и извиси или пък да те потопи в някакви мрачни селения на битието. Случайности. Понякога е чак страшничко като се замислиш каква поредица от неочаквани събития са били необходими, за да се стигне до някаква ситуация. Колко случайни и импулсивно избрани крачки е трябвало да направиш, за да стигнеш до нещо.

Много обичам идеята за случайност и свобода. Съдбата, предопределеностите ме плашат. Но как да сме сигурни, че случайността е случайност? Може пък точно събитията, които ни изглеждат неочаквани да са всъщност част от някакъв план, иначе биха ли се навързвали така? Може съдбата да притежава някаква артистичност и склонност към актьорски превъплащения и с лекота да маскира предопределените събития. Понякога ми се струва, че случайността е просто един от многото козове на съдбата, в сложната игра, която играем всички - играта на живота. И в крайна сметка стигаме точно до там, докъдето още в самото начало е било ясно, че ще стигнем. Не е ли стряскащо?

Та ето го въпросът -  дали това, което ни се случва е поредица от случайности или си имаме предначертан път на движение? Дали сме като влакове, които се движат по окончателно положени релси (е, те се разклоняват и правят завои, но в крайна сметка водят от точка А до точка Б по ясен маршрут)? Или сме като самолети, които се носят по въздушните течения, уязвими на прищевките на времето, и, да, пак стигаме от - до, но какво разнообразие от посоки, височини и лъкатушения може да има само!

Недвусмислен отговор на тези въпроси не може да се даде. Но тъкмо затова е толкова интересно да разсъждаваме и да си измисляме сюжети, варианти и доказателства.

The Danish Poet е една вариация по темата, направена елегантно и с приятно чувство за хумор. Тук идеята е свързана с появата ни на света - случайни събития ли отвеждат нашите родители един към друг, за да се появим ние? Разказът - напевен, като за приказка (гласът е на Лив Улман, няма как да не го отбележа), ни създава усещането, че седим край огъня в скута на любим човек и слушаме една история за лека нощ. Страхотната анимация - семпла и проста, грабва вниманието ни и го насочва към сюжета. Задният план и детайлите придават богатство и пълнокръвност на картината и внасят свежото чувство за хумор, характерно за всички филми на Torill Kove.

The Danish Poet има Оскар за най-добър късометражен филм през 2007 г. но това далеч не е единствената причина да му отделим от времето си. Наред с естетическите си качества,  той подкрепя  и успокояващата теза за съществуването на случайността, което ни позволява необезпокоявано да продължаваме самолетния си полет, упорито отказвайки да забележим релсите под нас. Свободно да се реем и да се плезим на съдбата, докато ни изтърпи.
#poet #norway #travel #любов #раздяла #норвегия #дания #поет #пътуване #случайности #съдба #лив #улман #оскар

our partners
SUBMIT FILM TEAM ABOUT US PRESSCENTER CONTACT
    English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský


project is leaded by Kinematograf Media Association
site engineered by uli.space

some rights reserved © 2012-2018