English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský
director & writer  
producer  
 Galina D. Georgieva
 Shtipka NGO
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
noblink.bg
country    Bulgaria       year    2015      duration    20min
genre    Drama Philosophy       technology    Live action      topic    Rebellion The Choice
e-mail
-



e-mail



e-mail



review
name
e-mail



author
Константин Мравов
published on 13 January 2019
П розорците — затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата — листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.“
 
Така започва стихотворението "Повест" на Атанас Далчев, което е дало заглавието на филма "Стопанинът на къщата" на Галина Д. Георгиева. Филмът е от 2015 и представлява своеобразна епитафия (надгробно послание) на лятното протестно движение в София, две години по-рано. Онлайн премиерата на "Стопанинът..." се осъществи в първите дни на 2019 през YouTube канала за българско кино "No Blink".  
---
Във финалната сцена на късометражния филм главният герой, студентът по журналистика Константин, символично пита приятелите си във Фейсбук дали някой си спомня как започва стихотоврението на Далчев, завършващо със "Стопанинът замина за Америка". Символичният и буквален отговор - още от началото на стихотворението Стопанина го няма.
---
Филмовият разказ на Георгиева майсторски събира в себе си горчивината, която протестната вълна от 2013 остави в т.нар. Деца на прехода - поколение, което особено в София изживя своя единствен, общ, кратък революционен момент именно тогава.
Главният герой, за мен, е успешен събирателен образ на всички нас - сякаш до онзи момент нямали търпение пламенно да посочат българската несправедливост и да се поставят като нейна противотежест. Парламент с точно онези 4 партии вътре, назначението на Пеевски, някои скрити фактори ... Половин София излезе на интелектуален бунт - маршове всяка вечер, увеличаваща се тълпа, фейсбук статуси, есета, много снимки, остроумни плакати, парформанси, морално превъзходство. Без тези неща да са показани в "Стопанинът...", те са втъкани в главния герой.
Протестите постепенно стигнаха до развръзка, на която е посветен филма - скритата страна, лошият генетичен код на действителността. Няма преборване. 
---
Наративът във филма е лишен от прекалено много обяснения и философстване. Оттам и стилът на заснемане е почти журналистически, което ни е познато и от други добри примери за реализъм в българското кино от последните години. В тоя смисъл, "Стопанинът на къщата" няма какво да предложи като брилянтно композирани кадри и всякакви видове визуална помпозност, но стилът съответства на смисъла.

Прави впечатление, че до голяма степен авторката го е опазила от онова отрицателно усещане, заради което много от постсоц кинематографията не се харесва на масовия зрител. Всички познаваме чувството, не всички успяваме да го опишем. Аз лично си го обяснявам с това, че напълно реалистични сюжети се играят с една изчанчена театралност у актьорите; прекаленото изнасяне на гласа, което интерпретираната ситуация не предполага; прекалената трагичност - от сюжета, през сценографията, заснемането, до постоянно погребалния вид на героите- с всичко се прекалява до комичност. Сигурен съм, че по-подготвени хора ще могат по-точно да деконструират тази досадна повествователност.

Тук тези недъзи са сведени до минимум. Особено много ми харесва, че отсъстват напълно от завръзката. В нея младият журналист Константин е в кастинг агенция и заснема със скрита камера как наема "статисти" за протестите. Тук адмирациите ми са и за двамата участващи актьори. Искаше ми се същият реалистичен ефект да бе напълно постигнат и в диалозите с бащата (попаднал в пипалата на "статуквото" главен редактор на вестник), и приятелката (актриса от същата агенция, готова на морални компромиси в името на кариерата).
Наличието на нещо от онази натрапчивост не спъва цялостно филма и той, поне за мен, казва успешно каквото има да каже.
---
И аз съм от хората, за които онази година беше значима. Намирах целия смисъл в "Оставка" и ежедневното затваряне на Орлов мост. Без да бях от най-извените в тези занимания, и аз спорех, пишех, пиех, пуших и крещях на площада и във фейсбук статуси ...

На моста в началото бяхме всички - остатъците от зимното протестно движение, свалило Бойко Борисов; хората с прилични заплати и Морално превъзходство, за които зимните демонстрации срещу високите сметки бяха прекалено социалистически, а далеч по-важно беше общото "европейско развитие" на България, изключващо генерали от ДС и мутрите на Прехода; поостарелите остатъци от протестното движение през 90-те; анархисти, които печатаха материали и правеха асамблеи на участието на затворените кръстовища; млади, стари, хора на средна възраст, студенти, политически обвързани и политически необвързани лица.

Стоически се понасяха информациите за "платени протестиращи"; въпросът "кой ще дойде след Оставка?" ( чийто преизвестен отговор се сбъдна година по-късно); всички противници бяха единно заплюти - червени боклуци, руски подлоги ... Не разбирате ли? Искаме някаква справедливост, нормалност ... Реално всички онези хора имахме колкото близки, толкова коренно различни разбирания за тези понятия. Широката идейна основа накрая се оказа разширена до изтъняване и скъсване.

В рамките на протестното движение от нея накрая остана искането за "европейска България", в която "комунистите" и корумпираните са в затвора, върховенството е на закона (въпреки елементарните въпроси кой го пише и прилага), пазарът е свободен от олигарси. Моралното превъзходство на тези понятия и досега се размята донкихотовски, въпреки че не дава адекватен отговор защо носителите му останаха толкова сами и защо в един момент сами спряха да протестират.

В първия месец на онова лято слушах неща от рода на "Няма да ходя на море, човече, поне докато не ги свалим тия". Аз самият през юли заминах на комбинация от планирани пътувания и се върнах след месец. През това време беше минала нощта на Белия автобус, която през екрана на един далечен телевизор, сметнах за повратна точка, след която Победата ще неминуема. Последното не стана, а като се върнах на ежедневните протести вече маршируваха предимно баби-реститутки от центъра. Моите приятели бяха отишли на море.

Една година по-рано един доста умен човек ми каза (перефразимрам): "Що за протест е да отидеш някъде за час-два, да правиш каквото правиш, и после да се върнеш в офиса."

Някои се върнаха в офиса, други влязоха (или си останаха) в политиката, трети се почувстваха не на място, четвърти се разочароваха от самия ефект. Накрая някой и друг Стопанин сигурно е заминал за Америка.

Въпросът е, че Стопанинът тази опция винаги си я имаше, те половината му приятели (и братовчеди) вече са в Америка. Другото щеше да коства доста разочарования (като демонстрираните във филма), търпение и нещо повече от иначе прекрасните демонстрации на морално превъзходство.

Ако се върнем на стихотовението на Далчев, прозорците поначало си бяха тъмни и Стопанинът вече си беше заминал.
#atanas #dalchev #bulgaria #literature #атанас #далчев #стопанинът #на #къщата #книга #българска #литература #поезия #poetry #america #замина #за #америка # # #protest #ранобудните #студенти #протести #кастинг #агенция #бунт #българия #bulgaria #bunt #protests #students #young #people #млади #хора #бъдеще #борба #conflict #politics #политика #

our partners
In Globo
PR notes


r. Veliko Tarnovo 98FM
PR notes


Actualno.com
PR notes


Under The Bridge
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


r. News NOW, 105.6
PR notes


9та ФЕГ
PR notes


Стената
PR notes


Art College
PR notes


No Blink
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


The Nonconformist Alternative
PR notes


printhouse Ploter.BG
PR notes


Coffee&Gallery Cu29 Plovdiv
Traveller's Club Sofia
Coworking Hub-a Samokov
Vlaikova Cinema Sofia
Abordage Sofia
Beglika festival Beglika Fest
TAM club Veliko Tarnovo
Stage Bar Blagoevgrad
House of Architect Stara Zagora
Summer cinema in the hood Varna
Kapana fest Plovdiv
Cultural Center G8 Sofia
The Spot Plovdiv
Dolna Malina Fest The Balkans
Wake Up Festival Wake Up
Summer cinema in the park Plovdiv
Fun Navun Tryavna
Ambaritza Hut Central Balkan
SUBMIT FILM TEAM ABOUT US PRESSCENTER CONTACT
    English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský


project is leaded by Kinematograf Media Association
site engineered by uli.space

some rights reserved © 2012-2018