English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský
04.10 19:00h
София
кинематографист  
 LAURIE LYNCH
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

country    United Kingdom       year    2013      duration    14min
genre    Thriller Family       technology    Live action      topic    Hostility Alienation
e-mail
-



e-mail



e-mail



review
name
e-mail



author
Angel Ivanov
published on 31 March 2014
И зневярата. Болката и гневът, че губим любовта. Егоистичната ярост, че някой чука жена ти. Жената, която обичаш, но много повече – обичаш рутината, че тя ти принадлежи. Когато всичко това се счупи, или прощаваш, или раздаваш непоискано правосъдие.
 
Трагедията на счупеното щастие и непосилната прошка…
 
Качественият късометражен филм често пъти е камерен откъм актьорски състав и ограничен като локации на действие. Тук чрез паралелен монтаж виждаме веднъж главния герой в колата и втори път – отново него и съпругата му в дома им. Финалната сцена със сина дава обрата и разчупва досегашния модел. Но отново – колата и апартамента – това е траекторията на човешката трагедия.
 
Автомобилът е едновременно място за подготовка, но и тапицирана арена на трагедията. В колата преминава немалка част от човешкия живот. В нея осмисляме случилото се и обмисляме предстоящи действия. В колата живеем и умираме. В огледалото за обратно виждане, наблюдаваме собствения си провален живот, скелетите в гардероба или направо още топлите трупове на задната седалка…
 
В колата камерата е близка, почти интимна на героя. Това е голяма отговорност за актьора Con O’Neill, но трябва да кажем, че той се справя повече от добре. Просто вярваш на играта му. Когато протагонистът в негово лице (ах, колко е “про”?!) носи името на апостол Марко, няма как да не потърсиш библейски отпратки. Не е изключено да го свържеш и с Травис Бикъл на Скорсезе. Защо не – всеки сам избира прочитите, тук само маркираме възможните опорни точки за разбиране мотивите и вътрешната логика на персонажа. А мотивите му вероятно са непристъпни и непроницаеми, понеже човешката природа твърде често е мрачна, алогична и лишена от рационален смисъл.
 
Когато ти липсва разгърнат мащаб и терен за снимки (а сигурно и бюджет), можеш да покажеш, че си добър режисьор освен в работата с актьорите, също и с отношението към детайла. Laurie Lynch го прави. Като пример маркираме нещо незначително, но значимо: хартийката от бонбона, която внушава напрегнато очакване и нарастваща тревога. Да, в малкото е многото.
 
Творчески акцент във филма е заиграването с художествената условност. Всъщност, в колата Марк репетира сцената, която ще разиграе пред жена си в апартамента. Но истински новаторското попадение е самият финал, в който току-що самоубилият се герой възкръсва вече като актьор, иска вода, част от снимачния екип се появява в кадър, операторът забърсва обектива, подготвя се нов дубъл… Струва ми се, всичко това идва да покаже и подчертае, че ставащото е едновременно художествена измислица, но и реално събитие. Някакси: “Да, на кино е, но, хора, някъде там това наистина се случва!”.
 
Все пак, киното – това е животът и много повече от него…
#марк #mark #laurie #lynch #UK #великобритания #thriller #трилър #feature #игрално #кино #филм #thriller #марк #изневяра #жена #убийство #kill #family #killer #killing #семейство #lie #лъжа #drama #драма

Disqus
our partners
SUBMIT FILM TEAM ABOUT US PRESSCENTER STATISTICS CONTACT
    English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský


project is leaded by Kinematograf Media Association
site engineered by uli.space

some rights reserved © 2012-2018