English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský
РЕЖИСЬОР  
 RENAUD HALLEE
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

country    Canada       year    2013      duration    4min
genre    Experimental Dynamic       technology    Animation      topic    Beauty Other worlds
e-mail
-



e-mail



e-mail



review
name
e-mail



author
Андрей Андонов
published on 17 November 2014
Н а първо гледане… Ако се съгласим с Робърт Маккий, че сюжетът на една история може да се раздели на класически, минимален и анти (без сюжет), то The Clockmakers  веднага би попаднал в определението безсюжетно, експериментално и абстрактно кино.

Кино, което въздейства сетивно и емоционално, което рискува да изгуби масовата публика с това, че не предлага логика и структуриране на събития, герои и случки. Но пък печели възхищението и признанието, а защо не и любовта, на всички тези останали докрай и отдали се на експеримента. Защото може би това кино е като поезията. Спомням си една фраза на Латинка Златна, българска поетеса, която казва, че всеки писател в душата си копнее да бъде поет, е, сега, гледайки този къс филм, си мисля да не би пък и всеки режисьор да копнее да бъде визуален поет?

На второ гледане обаче, след около 3 дни, отново изпадам в този ТРИП – пътешествие сред скачащи хора, като на батут, но не атлети, а обикновени пичове. Те скачат и падат, сред невероятен атмосферен дъжд от звуков дизайн, който преминава в музика, която преминава в звук и накрая - в тишина.
 
Киното е медия, която е създадена за огромен екран и тъмна зала. И сега си представям, че съм в кино, гледайки the Clockmakers… Е, тогава трипът щеше да е нечовешки, векторната двуизмерна анимация с три цвята - черно, бяло и червено - щеше да програмира идеята си безкомпромисно в моя ум.

Гледам го за трети път и ето идеята е пред очите ми. Филмът не е абстрактен и антисюжетен, а напротив – оказва се класическа история за битката на човешкия ум с времето. Не съществува друго животно на планетата освен човека с идея и понятие за време. Та хората скачат, множат се, изчезват, но часовникът неспирно тик-така, накрая тръгва назад, но безУМорното скачане продължава. До момента, в който всички хора изчезват и стрелката едвам спира, но уви преди да забави и спре, се появява черен екран с надписите на екипа.

А защо ли?

P.s. Ако решите да го гледате като мен за четвърти път, затворете очи и само слушайте. 
#the #clockmakers #les #horlogers #2013 #canada #animation #experimental #soul #rhythm #ритъм #музика #music #душевен #време #clock #time #анимация #експериментален #франция #канада #

our partners
SUBMIT FILM TEAM ABOUT US PRESSCENTER STATISTICS CONTACT
    English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský


project is leaded by Kinematograf Media Association
site engineered by uli.space

some rights reserved © 2012-2018