English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský
Unfortunately, we can't provide free access to this film, here
Този филм не е достъпен безплатhere
director  
producers  
writer  

country    Bulgaria       year    2016      duration    22min
genre    Black Humor Philosophy       technology    FX Effects      topic    Love Surrealism
e-mail
-



e-mail



e-mail



review
name
e-mail



author
Rumen Russev
published on 10 December 2018
К омерсиално, повърхностно, занимателно кино се среща по път и над път, но истинско, поетично, красиво съчетание на музикален аранжимент с изящни кадри е рядък феномен. „Как да надебелеем здравословно" (реж. Кеворк Асланян, 2015) поставя на преден план носталгията към недалечното минало, критиката към болните амбиции на съременното общество и стремежа към личното себеизграждане. Тези характеристики са само малка част от огромен айсберг, плаващ в море от тъга, любов и страхове. Чрез тях авторът въвлича своята аудитория в необикновено кинематографично приключение. Един непознат свят със собствени физични и социални закони се превръща в затвор за слаботелесния Константин (Ованес Торосян). Той е притиснат до стената поради невъзможността си да бъде като останалите и всячески опитва да се измъкне от така наречената „зона на комфорт“. Досегашният монтажист на кино ленти, като „Дзифт" (реж. Явор Гърдев, 2008), „Стъпки в пясъка" (реж. Ивайло Христов, 2009), „Подслон" (реж. Драгомир Шолев, 2010), застава на режисьорския стол за първи път. Асланян създава шедьовър, който комбинира в себе си внимателно премислена сценография, хитро представени специални ефекти и майсторски използвани монтажни техники.
 
Още при началните кадри на облаци забелязваме една красива символика и усещаме скрито желание за свобода. Искаме да се отърсим от земното и просто да полетим. Няколко секунди по-късно умелата употреба на близки и далечни планове, меланхоличната цветова палитра и харизматично-обраната актьорска игра моментално ни разубеждават от първичния ни стремеж към безтегловност. Вместо да пречупи бариерите, причиняващи вътрешно разединение и отчуждение, нашето желание би могло да ни отведе към сигурна смърт. Присъствието на импресионистични мотиви, комбинирани с минимална употреба на реквизит и терен, има силно емоционално въздействие у всеки зрител. Липсата на диалози създава усещане за още по-истинско визуално изкуство, което
не казва, а показва. Финалът на сцената разкрива, че случилото се е сън – спомен от миналото, който разяжда бащата на Константин отвътре. Макар и клише, този похват  осигурява важна информация за душевното състояние на главните герои и дава на зрителите един мистериозен, хипнотизиращ и тъжен opening hook.
 
Вдъхновена от „Фарс или никога вече самота" на Кърт Вонегът, историята се развива около невъзможната любов между слабо момче и пълно момиче. Пречката е гравитацията или по-скорo липсата на такава. Целта е пробуждане от монотонността, отърсване от предрасъдъците и промяна към по-истинско съществуване. Гореспоменатото е умело представено чрез езика на киното – един от малкото български филми, в които по-важно е да гледаш, вместо да слушаш. Измежду многобройните препратки към добре забравеното минало често се забелязва употребата на one-point perspective – стилистичен избор фигуриращ в много от работите на Кубрик и Андерсън. Той създава иронично чувство за перфектен свят, докато хаос цари в главите на хората. Повечето сцени са статични и театрални. Този похват е подходящ за историята, защото позволява на публиката да обърне внимание на малките детайли във всяка една сцена.
 
Две от темите на филма взаимно си противоречат. Въпреки че действието се развива в бъдещето, сценографията ни връща назад в социалистическа България. Виждаме стар телевизор, овехтял хладилник, пердета като в жилището на баба и дядо, дрехи демоде и сиви панелки. По този начин филмът е не просто поредната късометражка, която гледаме преди заспиване, а се запечатва в главите ни за дълъг период от време. Режисьорът избягва сложни преходи от една сцена в друга, използвайки предимно straight cuts. По този начин фокусът остава върху развитието на персонажите, а монтажът е почти незабелязан.
 
Произведението на Асланян те кара да мечтаеш, да обичаш, но най-вече да се замислиш какво желаеш най-силно... 
#fantasy #absurd #ups #and #downs #gravity #sky #dreams #boy #family #society #big #picture #love #life # #Nowness #ованес #торосян #ovanes #torosyan #topakbashyan #Тома #Вашаров, #Анна #Стоева #Георги #Мерджанов #

our partners
e-svilengrad.com
PR notes


ТВ Дартс
PR notes


r. Veliko Tarnovo 98FM
PR notes


Actualno.com
PR notes


Under The Bridge
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


r. News NOW, 105.6
PR notes


Зоя
PR notes


Стената
PR notes


Time Heroes
PR notes


No Blink
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


The Nonconformist Alternative
PR notes


printhouse Ploter.BG
PR notes


The Social Teahouse Varna
Coffee&Gallery Cu29 Plovdiv
Traveller's Club Sofia
Pri Mer Svilengrad
Coworking Hub-a Samokov
Vlaikova Cinema Sofia
Abordage Sofia
Beglika festival Beglika Fest
TAM club Veliko Tarnovo
Stage Bar Blagoevgrad
House of Architect Stara Zagora
Summer cinema in the hood Varna
Kapana fest Plovdiv
SUBMIT FILM TEAM ABOUT US PRESSCENTER CONTACT
    English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský


project is leaded by Kinematograf Media Association
site engineered by uli.space

some rights reserved © 2012-2018