English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský


review
name
e-mail



author
Alexander Milchev
published on 29 June 2019
S EEN (2019) е късометражният дебют на режисьорското дуо Петър Бояджиев и Николай Драганов. Филмът по особено въздействащ начин провокира въпроса за съвременното ни дигитално общуване и дали истински виждаме себе си и хората около нас. Рядък, смислен и ценен, SEEN ще може да бъде видян това лято на събитията ни из цялата страна.   

Съвсем скоро започват прожекциите на 
SEEN, организирани от КИНЕМАТОГРАФ, а филмът вече беше показан на 5 премиерни прожекции в София. Усетихте ли по-специфични реакции от страна на публиката, като изключим заслужените добри пожелания и похвали?
Николай Драганов: Реакциите на хората по време на прожекции са най-ценни. Ние бяхме сред публиката, не гледайки толкова филма, а хората. На някои места те реагираха точно както си го представяхме, беше изключително адекватно. Разбира се, всяка една публика е различна, на всяка прожекция има различни хора. 
Петър Бояджиев: Отзивите след прожекциите също бяха доста интересни. Един приятел архитект ми каза, че филмът е едновременно супер абстрактен и супер конкретен. Повечето хора казваха, че проблемът е интерпретиран по нов, различен начин, това мнение преобладаваше. Някои си задаваха много въпроси, имайки едно общо усещане за филма, което определено ги провокираше да размишляват. Някои хора се припознаха... 
Николай Драганов: Вярваме, че по някакъв начин всеки може да се припознае във всяка една от историите. След последната прожекция едно момиче дойде при мен разплакано и ми каза, че все едно сме направили филм за нея, за собствената й лична история. Беше се припознала в героинята на Рая Пеева. 
 
Започнах с този въпрос, защото SEEN е изключително ценен филм, изразяващ съвременните тенденции в човешката комуникация и присъщите й дефицити.
Николай Драганов: Ние не вкарахме сложни технологии, а се фокусирахме в речта, именно в самата комуникация.
Петър Бояджиев: Асимилирали сме технологиите вътре по актуален начин, изразяващ реалното ни поведение в момента. Интересното е, че за различните възрастови групи това е до различна степен, както е набелязано в сценария. 
 
Има известна доза хипербола във филма, най-вече по линия на двойката (в ролите: Владимир Зомбори и Рая Пеева). До каква степен според вас киното като изкуство би могло да бъде социален коректив, наред с всичко останало, и хиперболата верен способ ли е за това? 
Петър Бояджиев: Изкуството не трябва да се занимава с посредствени неща. То трябва остро да атакува и да е крайно само по себе си. Ние като хора, които се надяват да правят изкуство, естествено, че бихме искали да провокираме и да набелязваме основните горещи точки, било то актуални или свързани с миналото. Но не бихме искали да сме коректив, по никакъв начин. Не бихме искали да осъждаме, но бихме искали да показваме, да разобличаваме, да отваряме една прясна рана, която хората още не усещат, че е рана. Ако можем да отворим очи, вместо да коригираме поглед – това би било чудесен резултат. Но наблюдението ти за хипербола е точно.
 
Борба или адаптация е подходът към дигитализирането на комуникацията ни? Все пак това е характерност на времето ни, която въпреки всичко всъщност е и полезна и ценна.
Николай Драганов: Адаптация. Ние не можем да го избегнем. То е просто друг начин на комуникация. Всъщност е комуникация, в която можеш да бъдеш изключително креативен.
Петър Бояджиев: Аз бих контрирал, че според мен трябва да имаме желание за борба с това, което се случва. То реално ни бъгва малко повече, от колкото можем да усетим. Аз не съм притеснен за нас, колкото за хората след нас, децата ни. Но и те от друга страна ще имат съвсем други проблеми. Срещу всяко едно нещо, за което ти усещаш негодувание, според мен трябва да се бориш. Хубаво е като начало да разбереш какво е то, но не вярвам, че към всяко нещо трябва да се адаптираме на всяка цена.
Николай Драганов: Според мен SEEN не е нито протест, нито адаптация. Дори не е толкова за комуникацията. Най-големият проблем е, че ние сме забравили какво значи „тук и сега“. Често живеем в бъдещето, а по-възрастните хора често живеят в миналото. Не комуникацията ни е проблемът, а че не си изживяваме момента. Като сме на море сядаме на плажа и се чудим на кой друг плаж да отидем, като влезем във водата се чудим кога да излезем… 
Петър Бояджиев: Това е симптом на Интернет, на информационните технологии, защото имаме повече знание за това какво се случва около нас. 
 
Платон говори за пещера, в която хората прекарват целия си живот, гледайки сенки, образи, имитации, а пък според Сюзън Зонтаг ние все още сме в тази пещера, наблюдавайки същите сенки под формата на непрестанен поток от снимки. Дали човекът без телефон е този, който излиза от пещерата?
Петър Бояджиев: Тука влизаме в размисли доколко човек е достатъчно луд, за да промени собствения си мироглед до такава степен, че да е контра на всичко и до каква степен може, вече видял нещо друго, да убеди други хора. Масата никога не можеш да убедиш, но можеш да отвориш няколко очи тук и там, те пък могат да отворят няколко други… Никога няма да убедиш цялата маса едновременно. Тя ще продължи да си бъде в оковите, в пещерата и да гледа сенките. Телефоните всъщност са средство. Реално SEEN е за това дали ти самият се виждаш какъв си, тук и сега.

И двамата с занимавате с реклама и този филм е дебютът ви в късото кино. Гледате ли на късото кино като трамплин към пълнометражното, бихте продължили да правите късометражни филми?
Петър Бояджиев: Вярвам, че трябва да стъпим още няколко пъти на късометражната форма, за да наберем скорост. Аз в момента пиша сценарий за късометражен филм, но имаме и готов за пълнометражен, който опипва почвата на различни продуцентски нива. Всъщност не е до дължината. Да, пълнометражното е по-апетитно, има по-голямо влияние, защото е по-комерсиално и повече хора ще го видят. Обаче ако гоним истина или послание - важното е да имаме същия план като в SEEN. Идеята е да сме силни в посланието си. Да, и двамата идваме от света на рекламата, но в основата си сме storyteller-и. Рекламата ни е помогнала да знаем какво искаме да разкажем и как да го разкажем. Мисля, че като дуо се справяме добре за сега, ще видим втори и трети проект и стискаме палци…
#interview, #seen, #short #film, #communication, #dialogue, #modern #technologies, #directorial #debut, #интервю, #комуникация, #реклама, #телефони, #чат, #дебют, #общуване, #момент, #живот, #проблеми

Disqus
our partners
SUBMIT FILM TEAM ABOUT US PRESSCENTER STATISTICS CONTACT
    English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský


project is leaded by Kinematograf Media Association
site engineered by uli.space

some rights reserved © 2012-2018