English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský
Както казах по-рано, аз не вярвам в „очевидните” неща. Всъщност общата тема на филма е именно „нещата не са това, което изглеждат”. Контражур е фотографски термин, който означава „срещу светлината”. Но когато снимаш срещу светлината, чертите на лицето на човека пред обектива изчезват. Идентичността се разтваря в силната задна светлина и може да бъде подменена с нещо друго. Снимането в контражур е отваряне на опасната врата към лъжата и манипулацията.
Вал Тодоров
read more

РЕЖИСЬОРИ  
в ролите  

country    Bulgaria       year    2014      duration    27min
genre    Philosophy       technology    Live action      topic    Love Art
e-mail
-



e-mail



e-mail



review
name
e-mail



author
Angel Ivanov
published on 2 September 2014
К ино задругата Вал Тодоров–Калоян Патерков отново е тук с “Контражур” (номинация за най-добър късометражен игрален филм от Българската Филмова Академия), с тази разлика, че в пълнометражния “България, тази вечна ерес” вторият беше в главната роля, а сега е ко-режисьор. И в двата случая обаче става дума за независимо нискобюджетно кино извън системата на традиционно утежнените отношения откъм финансиране, творчески процес и разпространение. Ето как може да се правят качествени филми без много пари и могъщ продуцент/фонд зад гърба на авторите. Но алтернативният подход така или иначе е присъщ на Вал Тодоров – освен режисьор, още писател-фантаст и активист – който явно е увлякъл и по-младия си колега и приятел-кинаджия Калоян. Е, двамата са направили не просто кадърен филм, а такъв, който провокира брод из несигурните, но примамливи полета на метафизичното.

Проблематизиран и по-скоро опоетизиран е въпросът за смисъла на фотографията. Вдъхновение е популярният труд на френския структуралист Ролан Барт – “Camera Lucida”. В него снимането е мислено не просто като отразяване на действителността, а като самата действителност. Нещо повече – като смърт на привидната действителност и раждане на истинската такава.
 
Фотографът е пророк.
 
Терминът “контражур”, дал име на филма, означава снимане “срещу светлината”. А когато снимаш срещу светлината, чертите на обекта се разтварят в тъмнина. Мракът дава възможност за свободни интерпретации ...
 
Фотографията е Откровение
 
Снимането не е хладно и безстрастно регистриране на факти, а автономно случване на Живота. Обектът на фотографиране се превръща в субект, който осмисля фотографирането. Снимката не е документ на истината, а самата истина.
 
“Нещата не са точно това, което изглеждат. Въпросът е дали ги разбираме в момента, в който ги виждаме, или по-късно - вече запечатани в паметта и припомнени.”
 
Фотографията е Страх
 
От изтичащото време, което снимащият убива, за да го … съхрани. Това е парадоксът на фотографското изкуство. Но по Барт, освен “умъртвяване на живото”, то е и “оживяване на мъртвото”. Страхът от смъртта ни кара да отричаме нейния смисъл. Любимите ни покойници продължават да са живи в старите черно-бели фотографии.
 
“Колкото повече се страхуваш да не загубиш нещо, толкова повече снимки му правиш.”
 
Фотографията е Любов
 
Визуално, любовното лято на двамата е предадено по забележителен начин – златистите осветени павета и обраслите в зелено безистени са едновременно откритата и интимна среда на техните разходки, въздишки и страсти. Когато човек е влюбен, снима най-много, по причина че иска да е винаги такъв и отново поради страха, че всичко това е мимолетно и вече изплъзващо се.
 
“Разбира се, че много я обичам. Затова ще я запазя завинаги на фото хартия.”
 
Фотографията е сексуален Акт
 
В епизода, който можем да наречем и “една от най-добрите еротични сцени в българското кино”  маркираме следното осъзнаване: фотографският обектив е ни повече, ни по-малко фалически атрибут.
 
Фотографията е Притежание
 
Протагонистът нарича себе си “таксидермист на образи”, но освен всичко той е и колекционер на музи – Ина/Ани, Марта … А може би Музата е само една, но имената й са различни. Има нещо диаболично в цялата тази работа.
 
 “Кой те излъга, че извън килера ще ти е по-добре?”
 
Килерът може да бъде още черната кутия на фотоапарата. Или албумът със слепeни страници.
 
“Довери ми се, навън е сложно. Аз тук съм твоята защита.”
 
Жената е заложница на Твореца. Тя е голяма пъстроцветна пеперуда в мрежата на дете; изсъхнал еделвайс между листите на тефтер; красива газела, ловен трофей след сафари в саваната … Все неща, които след смъртта си, остават непокътнати.
 
“Когато натисна спусъка, препарирам същността на обекта и той вечно ми принадлежи.”
 
Фотографията е Вампиризъм
 
И това е многократно назовано:
 
“Истинското пристрастяване и вампиризъм е фактът на наблюдение. Да, понякога съзерцавам снимките й и ми се струва, че я изпивам, че я изяждам с очи. Да, може би отнемам някаква част от душата й. Толкова много я обичам! Нима е грешно да желаеш любимата си до дъно!?”

Или …
 
“Това е глад, това е жажда, която трябва непрестанно да се утолява … Фотографът е алчен вампир…”
 
Фотографията е Ревност
 
Творецът превръща обекта в своя собственост с оригиналния си почерк и с авторските си права на притежание.
 
“Друг да те иска, друг да те гледа вместо мен!? Моя си!”
 
... а отсреща вече го гледат “робски очи":
 
“Разбира се, че съм твоя! Каквото поискаш, каквото кажеш – така ще бъде!”
 
Фотографията е Насилие
 
В страстта по улиците и вътрешните дворове, във физическата взаимност в квартирата, в болезнената на моменти фиксация върху снимането и снимките, се прокрадва и този нюанс – на деликатната агресия. Фотографията е посягане и “обелване” на обекта, нарушаване на целостта му, за да избуи от него скритата му желана същност.
 
“Правенето на снимки е пладнежки грабеж.”
 
Фотографията е Егоизъм
 
В последна сметка е така. Всичко остава за хищния Творец – до физическото изчезване на Обекта, до разтварянето му на фото хартия.
 
Появява се нова ескейпистка реалност за възпалените от града тела - “извън сега, извън града, извън познатата игра, извън “ти” и “аз”.” Привидно, това е природният рай на невинността, в който голотата не е порок и не предизвиква срам. Някакъв Едем отпреди Грехопадението. Това е въплътеният Идеал на Твореца – там Тя е “най-красива, най-чувствена, най-прекрасна”.
 
Но Тя всъщност съм Аз – всичко пак е за мен ...
 
Раят е Килер, едновременно Бягство и Спасение, но и Затвор, черната кутия на Машината.
 
Действието се разгръща върху активния втори план на Дишащия и  Бунтовен град. Художествено и Документално са умело преплетени – Едем и София – и между тях: свързващата нишка на обектива, “camera lucida” и “контражур”. Протестите са повод за среща, общественият пейзаж поема в себе личната история. Колко от вас се влюбиха на улицата в месеците на общото ни недоволство?
 
Мнозина вещи в българското кино ще имат претенции към диалозите. Не очаквайте и не изисквайте от тях да бъдат стандартни, “разтропани” проводници на циничния делник. Не бяха такива и в “България, тази вечна ерес”. Диалозите са опити около неуловимото. Това е авторски почерк. Това не е реализъм, а упражнение върху него.
 
Загадката обаче е тук. Съществува ли физически това момиче – все пак е назована с три имена от объркания следовател, а също, научаваме и за баща й... Или е проекция на налудното съзнание на фотографа-бродяга? Негова Единствена безплътна муза (липса на колена?). Въпросите остават във времето. Интересът към “Контражур” също.
 
Както научаваме от интервюто на Вал Тодоров за kinematograf.bg, образът на главния персонаж е мислен специално за актьора Иво Желев. Двамата плюс Калоян Патерков очевидно работят добре заедно - това е тяхна втора поредна  колаборация след “България...”. Очакваме с интерес дали тази алтернативна кино задруга ще издържи на времето и дали ще продължи да прави качествени късометражни и пълнометражни филми извън системата.
 
Иначе, да прощава Иво, но точките в случая ги обира Силвия Станоева. Тя все още е неоткритият мъждив бисер сред сеното в българското кино. В известен смисъл това е добре – за нея и за публиката. Все още не е в антуража на продуценти, в големите продукции и сред телевизионната конфекция. Но при все това, или именно заради него, е страхотно автентична и необработена от комерсиализма  – в играта си, в еротизма си, в себе си като актриса и творец. Изразителна е дори в тъмнината на контражур ...
 
Убедителен Пламен Манасиев в ролята на следователя. Респектира с опит и присъствие. С любопитство очакваме негова главна роля в киното.
 
Не на последно място трябва да отбележим музиката във филма като попадение и допринасящ за цялостното усещане компонент. Вал Тодоров е доказал себе си в тази част и в своите предшестващи “Контражур” проекти. Имената, които трябва да споменем тук, са Ghostnote, Kottarashky и Андриан Первазов.
 
Камерата е на Михаил Боевски, който е и ко-продуцент.
 
А camera lucida и camera obscura ВИНАГИ са в мъдрите ръце и омнипотентен ум на Провидението. Бог разполага с нашите позитиви и негативи. Снимащият винаги е сниман от някой друг. Нещо, което ни подсказва и “Контражур”.
#контражур #contre #jour #contrejour #kontrajur #contrajur #контра #жур #вал #тодорв #калоян #патерков #val #todorov #kaloyan #paterkov #kaloian #paterkov #2014 #thriller #live #action #bulgaria #short #film #български #българия #игрално #кино #трилър #български #трилъри #силвия #станоева #иво #желев #silvya #stanoeva #ivo #zhelev #silvia #stanoeva #ангелите #на #касиел #kasiel #angels #duet #дует

Disqus
our partners
SUBMIT FILM TEAM ABOUT US PRESSCENTER STATISTICS CONTACT
    English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský


project is leaded by Kinematograf Media Association
site engineered by uli.space

some rights reserved © 2012-2018