English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský
director & writer  
producer  
 Patricia Font
 Escac Films
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

country    Spain       year    2014      duration    13min
genre    Romantic Drama       technology    Live action      topic    Love Complicated relations
e-mail
-



e-mail



e-mail



review
name
e-mail



author
Svetlana Todorova
published on 2 November 2018
<
"Never mind the pain
'Cause love can only heal
If only you could trade the dark for light it might reveal
That there's a place inside
Don't be afraid to feel
'Cause love can only heal"

Myles Kennedy, Love Can Only Heal
 
 
Клишето, наречено любов. Не е за вярване как губим всякаква оригиналност и мярка когато обичаме. Изведнъж на показ излизат качества, които не сме знаели или пък не сме искали да имаме. Ставаме досущ като всички влюбени, като милиарди в човешката история, познали това чувство. Банални сме в усещането си, че сме уникални, че всичко това става тук и сега за пръв път, само с нас, само и единствено с нас.
Клишираността на нещата, които ни се случват обаче, не ги прави по-лесни. Когато губим любовта си, страдаме съвсем оригинално и по своему и раните остават дълго - уж заздравяват, а пък продължават да болят, уж забравяме, а пък не спираме да мислим, уж сме приключили, а пък продължаваме да се връщаме.
Филмът на Patricia Font ни потапя в тези заплетени човешки емоции. Добрите диалози умело предават миналото на героите и ни показват най-болезнените теми във връзката им. Актьорите изграждат автентична атмосфера, при която очите, усмивките, движенията, докосванията казват много повече, отколкото устните изричат. Можем ясно да усетим кълбото от чувства между тях - спомените, нуждите, болките, раните, разминаванията, съжаленията... И неуместността на всичко това, безвъзвратната загуба, невъзможността за завръщане. Всеки от тях знае, че трябва да продължи напред. Че прегръдката им е окончателно сбогуване - с онова, което е можело да се случи, ако срещата им се беше състояла в правилния момент, с хората, които са били някога и никога повече няма да бъдат. Сбогуване с възможното, но неосъществимо бъдеще. С пропуснатото, изгубеното, несбъднатото. И необременени, искрени, лишени от преструвки, телата с лекота изричат същественото - всичко е приключило, но нищо не си е отишло. И ще остане, защото го е имало.
Да... Любовта. Гледаме, слушаме и мечтаем за нея, искаме я, търсим я и копнеем. Привлечени сме от нея като пеперуди от пламъка на свещ. Амурчета, Аполоновци, Венери и Афродити. Сърчица, зайчета, балони и свети Валентиновци. Не се подвеждайте и не се заблуждавайте! Любовта е като смъртта: намира те, където и да се скриеш, не ти оставя право на избор, абсолютно безмилостна е и не знае пощада.
В една красива песен се пее, че любовта може само да те излекува. О, да, това несъмнено е вярно. Любовта с лекота те лекува от много неща - от гордост, надменност и самоувереност, от егоизъм и егоцентризъм и от какво ли още не. Обаче кой ще те излекува от любовта? На този въпрос поетите не дават отговор. Нито пък закръгленките бебета с лъковете прилагат към стреличките си някакво "Ръководство за правилно и безболезнено отстраняване при нужда". Но стига патетика и хленч, същественото е това - never mind the pain, never mind...
#love #meeting #couple #frustration #любов #среща #раздяла #двойка #
author
Svetlana Todorova
published on 2 November 2018
N ever mind the pain
'Cause love can only heal
If only you could trade the dark for light it might reveal
That there's a place inside
Don't be afraid to feel
'Cause love can only heal"

Myles Kennedy, Love Can Only Heal  
 
Клишето, наречено любов. Не е за вярване как губим всякаква оригиналност и мярка когато обичаме. Изведнъж на показ излизат качества, които не сме знаели или пък не сме искали да имаме. Ставаме досущ като всички влюбени, като милиарди в човешката история, познали това чувство. Банални сме в усещането си, че сме уникални, че всичко това става тук и сега за пръв път, само с нас, само и единствено с нас.

Клишираността на нещата, които ни се случват обаче, не ги прави по-лесни. Когато губим любовта си, страдаме съвсем оригинално и по своему и раните остават дълго - уж заздравяват, а пък продължават да болят, уж забравяме, а пък не спираме да мислим, уж сме приключили, а пък продължаваме да се връщаме.

Филмът на Patricia Font ни потапя в тези заплетени човешки емоции. Добрите диалози умело предават миналото на героите и ни показват най-болезнените теми във връзката им. Актьорите изграждат автентична атмосфера, при която очите, усмивките, движенията, докосванията казват много повече, отколкото устните изричат. Можем ясно да усетим кълбото от чувства между тях - спомените, нуждите, болките, раните, разминаванията, съжаленията... И неуместността на всичко това, безвъзвратната загуба, невъзможността за завръщане. Всеки от тях знае, че трябва да продължи напред. Че прегръдката им е окончателно сбогуване - с онова, което е можело да се случи, ако срещата им се беше състояла в правилния момент, с хората, които са били някога и никога повече няма да бъдат. Сбогуване с възможното, но неосъществимо бъдеще. С пропуснатото, изгубеното, несбъднатото. И необременени, искрени, лишени от преструвки, телата с лекота изричат същественото - всичко е приключило, но нищо не си е отишло. И ще остане, защото го е имало.

Да... Любовта. Гледаме, слушаме и мечтаем за нея, искаме я, търсим я и копнеем. Привлечени сме от нея като пеперуди от пламъка на свещ. Амурчета, Аполоновци, Венери и Афродити. Сърчица, зайчета, балони и свети Валентиновци. Не се подвеждайте и не се заблуждавайте! Любовта е като смъртта: намира те, където и да се скриеш, не ти оставя право на избор, абсолютно безмилостна е и не знае пощада.

В една красива песен се пее, че любовта може само да те излекува. О, да, това несъмнено е вярно. Любовта с лекота те лекува от много неща - от гордост, надменност и самоувереност, от егоизъм и егоцентризъм и от какво ли още не. Обаче кой ще те излекува от любовта? На този въпрос поетите не дават отговор. Нито пък закръгленките бебета с лъковете прилагат към стреличките си някакво "Ръководство за правилно и безболезнено отстраняване при нужда". Но стига патетика и хленч, същественото е това - never mind the pain, never mind...
#love #meeting #couple #frustration #любов #среща #раздяла #двойка #

our partners
e-svilengrad.com
PR notes


ТВ Дартс
PR notes


r. Veliko Tarnovo 98FM
PR notes


Actualno.com
PR notes


Under The Bridge
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


r. News NOW, 105.6
PR notes


Зоя
PR notes


Стената
PR notes


Time Heroes
PR notes


No Blink
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


The Nonconformist Alternative
PR notes


printhouse Ploter.BG
PR notes


The Social Teahouse Varna
Coffee&Gallery Cu29 Plovdiv
Traveller's Club Sofia
Pri Mer Svilengrad
Coworking Hub-a Samokov
Vlaikova Cinema Sofia
Abordage Sofia
Beglika festival Beglika Fest
TAM club Veliko Tarnovo
Stage Bar Blagoevgrad
House of Architect Stara Zagora
Summer cinema in the hood Varna
Kapana fest Plovdiv
SUBMIT FILM TEAM ABOUT US PRESSCENTER CONTACT
    English     Български     Český     Deutsch     Italiana     Slovenský


project is leaded by Kinematograf Media Association
site engineered by uli.space

some rights reserved © 2012-2018